Берлин отказа да защитава корабите в Ормузкия проток, Тръмп заплаши страните от НАТО с "много лошо бъдеще"

Президентът на САЩ Доналд Тръмп предупреди страните от НАТО, че ги чака "много лошо бъдеще", ако не подкрепят усилията на Вашингтон да отвори Ормузкия проток.

Американският лидер изрази тази позиция в интервю за в. "Файненшъл таймс".

Тръмп също така отбеляза, че срещата му с китайския президент Си Цзинпин, която е насрочена за края март, може да бъде отложена.

"Мисля, че Китай също може да помогне, защото Китай получава 90% от петрола си от протока", каза президентът на САЩ във връзка с мерките, които се опитва да приложи за отмяната на наложената от Иран блокада. Тръмп подчерта, че би искал да знае каква е позицията на Пекин, преди да направи визитата си.

"Може да се забавим", каза той по повод планираното пътуване.

По думите на Тръмп страните, които получават енергоносители през Ормузкия проток, би трябвало да помогнат за защитата на морския път. "Напълно уместно е хората, които извличат полза от пролива, да допринесат за това там да не се случи нищо лошо", обясни президентът.

Тръмп говори пред "Файненшъл таймс", след като американският финансов министър Скот Бесент се срещна с китайския вицепремиер Хъ Лифън в Париж, за да обсъдят с планираната среща на върха в Пекин.

Си покани Тръмп в Китай, когато двамата лидери се срещнаха в Южна Корея в края на октомври и постигнаха примирие в търговската и технологичната война между Вашингтон и Пекин. От китайска страна няма никакви признаци за желание визитата да бъде отлагана въпреки конфликта в Иран, който е основен доставчик на петрол за Китай, коментира "Файненшъл таймс".

Берлин няма да участва в международна военна мисия за защита на търговски кораби в Ормузкия проток, заяви германският външен министър Йохан Вадефул, цитиран от ДПА.

"Ще станем ли скоро активна страна в този конфликт? Не", заяви германският министър отговор на журналист от телевизия А Ер Де относно удължаването на военноморската мисия "Аспидес" на ЕС в Ормузкия проток.

Вадефул посочи, че германското правителство има много ясна позиция, която вече е била представяна от канцлера Фридрих Мерц и от министъра на отбраната Борис Писториус. "Няма да участваме в този конфликт", подчерта германският дипломат. Вадефул добави, че САЩ и Израел са казвали, че целта им е да унищожат военния капацитет на Иран и по-специално ракетната и ядрената му програма.

Германия очаква да бъде информирана и когато САЩ и Израел постигнат целите си, "тогава ние с удоволствие ще се включим в преговорите", каза още германският външен министър.

Според него сигурността в Ормузкият проток е постижима само чрез преговори.

Американският президент Доналд Тръмп вчера заяви в социалната си мрежа "Трут соушъл", че много страни ще изпратят военни кораби, за да поддържат отворен Ормузкия проток. Той обаче не посочи за кои точно държави става въпрос.

Ормузкият проток е жизненоважен за глобалните доставки на петрол и газ и затварянето му предизвика рязко повишаване на цените на тези суровини. Външните министри на страните от ЕС в понеделник ще се срещнат ще се съберат в Брюксел на първата си присъствена среща след началото на конфликта в Иран.

Вадефул днес заяви, че е гледа скептично на потенциалното разширяване на мисията "Аспидес" на ЕС в Ормузкия проток. Той заяви, че мисията за подпомагане на преминаването на търговски превози през Червено море "не е ефективна". "И затова съм много скептичен, че разширяването на "Аспидес" в Ормузкия проток би гарантирало по-голяма "сигурност", каза той в интервю за германската телевизия А Ер Де.

Отбранителната мисията "Аспидес" започна през февруари 2024 г., като целта ѝ е да защитава свободата на корабоплаването в Червено море и Персийския залив, след като йеменските бунтовници хуси по това време предприеха серия атаки срещу плавателни съдове в региона. Операцията се провежда по основните морски линии за комуникация в протока Баб ел Мандеб и Ормузкия проток, както и в международните води на Червено море, Аденския залив, Арабско море, Оманския и Персийския залив.

Отношенията на Иран с арабските държави от Персийския залив ще изискват "сериозен преглед", ограничаващ влиянието на външни играчи, за да може регионът да стане проспериращ, заяви посланикът на Ислямската република в Саудитска Арабия пред Ройтерс.

На въпрос дали е загрижен, че отношенията ще бъдат нарушени от войната, посланик Алиреза Енаяти заяви: "Ние сме съседи и не можем един без друг. Ще ни е необходим сериозен преглед".

"Това, на което регионът е свидетел през последните пет десетилетия, е резултат от изключващ подход и прекомерна зависимост от външни сили", каза той в писмен отговор на въпроси, призовавайки за по-дълбоки връзки между членовете на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, Иран и Ирак.

Арабските държави от Персийския залив бяха подложени на повече от 2000 удара с ракети и дронове от началото на войната на 28 февруари, като целите бяха както дипломатически мисии и военни бази на САЩ, така и критична петролна инфраструктура, пристанища, летища, хотели и жилищни и офис сгради.

Същевременно Енаяти отрече Иран да е отговорен за атаките срещу петролната инфраструктура на Саудитска Арабия.

"Иран не отговорен за тези атаки. Ако Иран ги беше извършил, щеше да ги обяви", каза Енаяти, но не посочи, кой стои зад въздушните удари.

В изявленията на саудитското министерство на отбраната не се назовават виновниците за атаките. Енаяти заяви, че Иран атакува само американски и израелски цели и интереси. Иранският дипломат добави, че лично поддържа постоянен контакт със саудитски официални лица, като отношенията "се развиват естествено" в много области.

По думите му Техеран поддържа връзка с Рияд във връзка с публично заявената позиция на Саудитска Арабия, че нейната земя, море и въздух няма да бъдат "използвани за атака срещу Иран", без да оповестява подробности.

Дипломатът се обърна към държавите от Персийския залив, заявявайки, че войната "е наложена на нас и на региона".

Според него, за да бъде решен конфликът е неужно САЩ и Израел да спрат атаките си и страните от региона не бива да бъдат въвличани. Енаяти добави, че Иран иска международни гаранции, че няма да бъде атакуван отново. "Само тогава можем да се съсредоточим върху изграждането на проспериращ регион", каза в заключение иранският посланик.

Индийският външен министър Субрахманям Джайшанкар приветства в публикувано интервю за "Файненшъл Таймс" преките преговори с Иран като най-ефективния начин за възобновяване на корабоплаването през Ормузкия проток, предаде Ройтерс.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп в петък призова държавите да изпратят военни кораби, за да поддържат Ормузкия проток отворен за корабоплаване, докато иранските сили отговарят на атаките на САЩ и Израел срещу Ислямската република.

В публикация в своя профил в социалната мрежа "Трут Соушъл" Тръмп заяви, че се надява Китай, Франция, Япония, Южна Корея, Великобритания и други да изпратят кораби, за да помогнат за защитата на жизненоважния проток, през който преминава около една пета от световния петрол.

Джайшанкар заяви, че е ангажиран с преговори с Техеран и че "разговорите са дали известни резултати".

Два кораба за превоз на втечнен нефтен газ под индийски флаг, превозващи около 93 хил. тона втечнен нефтен газ, прекосиха Ормузкия проток в събота по пътя си към Индия.

Джайшанкар заяви пред "Файненшъл Таймс", че това "е пример за това какво може да донесе дипломацията". "Разбира се от гледна точка на Индия е по-добре да разсъждаваме, да се координираме и да намерим решение, отколкото да не го правим", отбеляза той пред вестника.

Джайшанкар заяви, че няма "общо споразумение" за кораби под индийски флаг и че Иран не е получил "нищо в замяна".

Джайшанкар отговори на въпроса дали европейските страни могат да възпроизведат споразумението на Индия, с думите, че всяка двустранна връзка с Иран "има свои собствени достойнства", което прави сравненията трудни. Индийският министър добави, че би се радвал да сподели подхода на Индия със страните от ЕС и отбеляза, че много от тях са водели разговори с Техеран.